Много собственици стигат до един и същи въпрос: след като имаме дигитално меню, да махнем ли хартиеното? Отговорът рядко е „да“ или „не“. По-полезният въпрос е какво прави всяко от двете и кое от тях е истината, когато се разминат.

Две менюта, две различни работи

Печатното меню е част от трапезата. Тежката хартия, кожената папка, ръкописната бележка за деня, шрифтът, който подхожда на мястото, всичко това е част от атмосферата. За много заведения то е и малък подарък: гост от чужбина го разглежда, снима го, понякога го иска за спомен. Телефонът не може да замести това усещане.

Дигиталното меню върши друга работа. То е най-бързият начин гостът да види какво има днес, колко струва и какво съдържа ястието. Може да се обнови за минута, без нов тираж. Не се губи, не се омазва и не остава с цени отпреди сезона.

Ако приемете, че едното е за усещането, а другото за точната информация, вече сте решили половината от проблема.

Къде се появява дублирането

Проблемът започва, когато всяко меню има свой собствен живот. Печатното се прави в графичен файл от дизайнер. Дигиталното се редактира от служител в телефона. Цената на едно ястие се промени на едното място и се забрави на другото. След месец гостът държи хартия с една цена, а на екрана вижда друга и се обръща към сервитьора със съмнение.

Затова дублирането не е техническа подробност. Това е загуба на доверие в момента на поръчката, а най-често и излишна работа за персонала, който трябва да обяснява разминаването.

Правило първо: едно място за истината

Изберете къде се правят промените. За повечето заведения най-разумният избор е дигиталното меню, защото то се редактира най-бързо и от всякакво място. Печатното става производно: то се получава от същите данни, а не се пише наново.

На практика това означава:

  • нови цени, нови ястия и спрени ястия се въвеждат само в дигиталното меню;
  • печатната версия се подготвя от него, не се преписва ръчно;
  • никой не коригира хартията с химикал и не лепи стикери върху цени, ако промяната не е вписана и в дигиталното меню.

Ако дизайнерът оформя красивото печатно меню, давайте му текущия изход от дигиталното меню, а не стар файл. Така дизайнът остава Ваш, а съдържанието е винаги от същия източник.

Правило второ: печатното има дата

Хартиеното меню остарява тихо. За да не излъже госта, му дайте дата на версията, дори дребна, в долния ъгъл. Така всеки служител разбира с един поглед дали менюто на масата е последното.

Определете и кога печатното се подменя. Например при промяна на сезона, при цяла смяна на ценова листа или при повече от няколко променени артикула. За дребни корекции, като временно спряно ястие, не печатайте нов тираж: нека гостът види актуалното в дигиталното и нека сервитьорът знае да го посочи.

Правило трето: кой сверява и кога

Без отговорен човек всяка система се разпада. Назначете един, обикновено управителя или шеф-сервитьора, който поне веднъж седмично прехвърля хартията и телефона един до друг. Проверява цените, наличните ястия и алергените, които сте посочили. Пет минути седмично са по-евтини от обърканите гости и от нов тираж, напечатан със стара цена.

Алергените заслужават особено внимание. Остарялата информация за алергени на хартията е по-сериозен риск от остаряла цена. Какви са изискванията, проверете за Вашия обект; важното тук е, че данните за алергените са на едно място и че хартията не твърди нещо различно.

Кога печатното е по-добро и кога по-малко нужно

Печатно меню си струва, когато:

  • заведението продава атмосфера и бавна вечеря, а не бърз обяд;
  • гостите са по-възрастни или не обичат да използват телефон на масата;
  • менюто е стабилно и рядко се променя;
  • искате жест към гостите на хотела, например папка в стаята или на масата за закуска.

Печатното е по-малко нужно, когато менюто се променя често: дневни предложения, сезонни продукти, обедно меню. Там хартията се връща в печатницата всяка седмица и струва повече, отколкото носи. В такива случаи оставете печатното за основната, по-постоянна част, а дневното показвайте само в дигиталното.

Как да подредите масата

Един практичен модел е следният. На масата стои красивото печатно меню с основните ястия. До него има малка табелка с QR код, която води към дигиталното меню за днешните предложения и за пълния списък с алергени. Така гостът получава и усещането, и актуалността, а сервитьорът не трябва да обяснява две различни неща.

Помислете и за по-малко очевидните места. Хотелската стая, рецепцията, баровете и връзката към менюто в сайта могат да сочат към същия адрес. Колкото повече места водят към един и същ източник, толкова по-малко места ще трябва да се поправят при промяна.

Къде помага ISKA Menu

В ISKA Menu промените се правят на едно място, в портала или от телефона, и остават чернова, докато не ги публикувате. Линкът към менюто не се променя, така че QR кодът върху печатната табелка остава верен (QR кодът е в плана Plus; безплатният план е без QR). В плана Plus е включено и меню за печат. Колкото по-малко пренаписвате ръчно, толкова по-малко е рискът хартията да стане втори източник на истината. Актуалните условия са на страницата с цените.

Първи стъпки за тази седмица

  • Изберете къде се правят промените и кажете го на целия екип.
  • Сверете сега хартията с телефона и запишете всички разминавания.
  • Сложете дата на версията на печатното меню.
  • Определете кой и в кой ден проверява двете.
  • Решете кои части от менюто остават само дигитални, защото се менят често.