Когато гостът не разбира ястие в менюто, той не си тръгва. Вдига ръка и пита. Това е нормално, но всеки такъв въпрос струва време на сервитьора, а понякога и увереност на госта. Най-неприятният вариант е друг: гостът не пита, поръчва на късмет и когато чинията стигне до масата, се чувства излъган. Ето менюто през очите на госта: какво точно трябва да се види, за да се реши по-бързо и да остане доволен.

Какво всъщност пита гостът

Ако за една смяна запишете въпросите, които сервитьорите чуват за менюто, списъкът обикновено е къс и повтарящ се. Опитайте го на практика. Дайте на екипа лист и ги помолете да отбелязват.

  • Какво има вътре? Особено когато името е образно или на чужд език.
  • Колко е голямо? Достатъчно ли е за един човек, или е за споделяне.
  • Лютиво ли е, с месо ли е, има ли го без някоя съставка.
  • С какво идва? Гарнитурата включена ли е, или се поръчва отделно.
  • Колко се чака? Особено за печено или за ястие, което се приготвя по поръчка.
  • Има ли в него нещо, което гостът не може да яде. Този въпрос е най-важен и за него по-долу.

Всяко от тези неща е информация, която менюто може да даде само. Ако знаете отговорите наизуст, но те не са написани, менюто работи само наполовина.

Какво прави една снимка вярна

Красивата снимка и вярната снимка не са едно и също нещо. Красивата привлича. Вярната подготвя госта за това, което ще получи. Добрата новина е, че двете не си противоречат.

Реалната порция

Снимката трябва да показва порцията така, както излиза от кухнята: в чинията, в която се сервира, с гарнитурата, която наистина идва с нея. Ако на снимката салатата е в голяма дървена дъска, а на масата идва в купа, гостът усеща разликата още преди да вкуси.

Обикновен ден, не най-добрият

Направете снимката по време на нормална смяна, с готвача, който обикновено готви, по нормалната рецепта. Така снимката представя средното ястие, а не рекорда. Ако една порция трябва да бъде заснета три пъти, за да изглежда добре, значи снимката обещава повече, отколкото кухнята дава всеки ден.

Без допълнения, които не се сервират

Свежи билки, цветя, допълнителни сосове, чиния с хляб до ястието: ако ги няма в поръчката, не ги слагайте на снимката. Така снимката обещава нещо, което не идва с поръчката, и често това се прави без лошо намерение.

Светлина и ъгъл

Телефон и прозорец са достатъчни. Снимайте отгоре или под лек ъгъл, при дневна светлина, без силен филтър. Филтърът променя цвета на храната, а цветът е част от очакването.

Какво прави едно описание полезно

Описанието е мястото, където гостът намира отговорите на въпросите от списъка. Затова го пишете в този ред: какво е основното, как е приготвено, с какво идва.

Сравнете две версии на едно и също ястие. Първата: „Нашето фирмено специално, приготвено с любов и най-добри продукти.“ Втората: „Свинско бонфиле на скара, с картофено пюре и сос от гъби. Порцията е около 300 грама.“ Втората е по-къса за четене, по-малко рекламна и много по-полезна. Гостът знае какво ще получи и може да реши дали му харесва.

Няколко правила, които работят:

  • Започнете със съществителното: какво е ястието, не как се чувства.
  • Назовете основните съставки и начина на приготвяне.
  • Напишете какво идва с ястието и какво се поръчва отделно.
  • Ако порцията е за споделяне, кажете го.
  • Избягвайте думи, които не могат да се проверят: най-вкусният, уникален, изключителен.
  • За лютивина, остри вкусове или необичайни съставки добавете кратка бележка.

Алергените са отделна тема

Информацията за алергени не е украса и не се пише по усещане. Ако менюто я показва, тя трябва да е точна и да се обновява, когато рецептата се промени. Ако не сте сигурни какво се изисква от Вас, проверете за Вашия обект в официалните източници и с компетентния орган. Не публикувайте предположения: неточно отбелязана информация създава у госта усещане за сигурност, което не е вярно. Ако не сте сигурни за ястие, проверете състава му с кухнята и доставчика, преди да го запишете.

Откъде идва измамата

Когато гостът се чувства излъган, рядко има умисъл. По-често причината е една от тези:

  • Снимката е от преди две години, а порцията или рецептата оттогава са се променили.
  • Доставчикът е сменил продукт, а описанието не е променено.
  • Цената е променена на касата, но не и в менюто.
  • Ястието е свалено от кухнята, но още стои в менюто.

Решението е организационно, не техническо. Веднъж в месеца минете менюто с готвача и управителя за десет минути. Питайте за всяко ястие: същото ли е като на снимката, същото ли е като в описанието, още ли го правим. Това е цялата процедура.

С кои ястия да започнете

Не се опитвайте да снимате и пишете за всичко наведнъж. Започнете от ястията, за които гостите най-често питат, и от тези, които се поръчват най-много. Те дават най-голям ефект. После добавяйте по няколко на седмица. Ако менюто е голямо, неснимани позиции с добро описание са по-добре от снимки, които не са актуални.

Когато менюто е дигитално

В дигиталното меню промяната е по-лесна: една снимка се заменя без препечатване, а описанието се поправя за минути. Затова менюто може да бъде поддържано по-близо до реалността. Например ISKA Menu позволява снимки в плана Plus, а менюто се редактира от портала и от телефона. Промените са чернова, докато не ги публикувате, така че можете да подготвите ново описание и да го пуснете, когато сте готови. Линкът остава същият. Цените и условията са на страницата с цените.

Седмичен план за собственика

  • Тази седмица: запишете въпросите на госта към сервитьора за три смени.
  • Следващата: изберете пет ястия с най-много въпроси и им напишете описание по правилата по-горе.
  • След това: снимайте тези пет в нормална смяна, в реалната порция.
  • Всеки месец: десетминутен преглед на менюто с готвача.

Менюто, което отговаря на въпросите на госта още преди да ги зададе, не само продава по-лесно. То пести време на екипа и оставя госта с усещане, че е бил посрещнат честно.