Aperitivo Sierpes в Севиля: какво показва случай с QR меню и какво не бива да копираме

Когато доставчик на софтуер публикува история на клиент, числата в нея са убедителни и трудни за проверка. Затова е полезно да прочетем такава история внимателно: какво точно е променено, кой го твърди и какво от него може да се пренесе в един български ресторант.

Какво се случва в Aperitivo Sierpes

Aperitivo Sierpes е заведение на улица Сиерпес, една от централните търговски и туристически улици на Севиля. Страницата на доставчика не описва заведението подробно, а само решението, което то използва. Заведението използва решение на испанския доставчик Qamarero, което обединява няколко части.

• QR меню на масата, от което гостът разглежда и поръчва.
• Обща каса, на която влизат всички поръчки.
• Поръчки, които отиват направо в кухнята, без хартиени бележки.
• Плащане от масата или от бара.

Менюто предлага комбинации, добавки и модификатори към ястията. Според страницата това облекчава бара в пиковите часове, а екипът има повече време за гостите.

Какво отчита доставчикът

Страницата на Qamarero посочва два резултата: средната сметка е с 12% по-висока, което се обяснява с предложенията и модификаторите в менюто, а чакането в пиковите часове е с 30% по-кратко.

Това са числа на доставчика. Страницата не дава период на измерване, начален месец за сравнение, брой поръчки или обяснение как е изчислена средната сметка. Няма и цитат от управителя на заведението. Затова ги четем като описание на посока, не като очакван резултат за друго място.

Какво не бива да се копира

Първо, процентите. Ако заведение с малка начална сметка добави напитка към всяка поръчка, 12% е лесно. Ако сметката вече е висока, или менюто е кратко, ефектът може да е друг. Никой не може да ви гарантира подобна промяна.

Второ, цялата верига. По-краткото чакане най-вероятно идва не от QR кода, а от това, че поръчката не минава през бара и стига до кухнята сама. Ако в заведението поръчката пак се записва на ръка и се носи до кухнята, QR менюто само показва ястията на екран. Полезно е, но е друг ефект.

Трето, плащането. В Севиля гостът плаща от масата. ISKA Menu не е каса и не приема плащане, затова тази част от случая няма да я получите от менюто. Очаквайте по-скоро по-актуално меню, ясни цени и описания, а не по-бърза сметка.

Четвърто, мястото. Туристическа улица с постоянен поток от нови гости е друга ситуация от квартално заведение с редовни клиенти, които си поръчват наизуст.

Какво е вярно и за български ресторант

Три неща се пренасят добре, защото не зависят от града.

• Гостът решава по-спокойно, когато вижда цялото меню, описанията и добавките, вместо да пита сервитьора за всяко ястие.
• Предложение за добавка, поставено до ястието, е повод за по-голяма поръчка. Пишете го като помощ, а не като натиск: „към това върви“ е по-добре от „вземете и…“.
• Колкото по-малко ръчно преписване между гост, бар и кухня, толкова по-малко грешки и по-малко ходене на персонала.

Какво да измерите сами

Преди да промените нещо, измерете за две седмици и запишете.

• Средна сметка за маса, отделно за делник и за уикенд.
• Колко време минава от поръчката до първото ястие в най-натоварения час, засечено на ръка за десетина маси.
• Колко пъти на смяна сервитьор е питан за цена, състав или алергени.
• Колко поръчки са грешно записани или върнати.

След това въведете една промяна, например добавки и комбинации към най-продаваните ястия, и мерете още две седмици при същия ден от седмицата и сезон. Така ще знаете какво е направила промяната, а не случайният по-пълен петък.

Накрая

Случаят от Севиля е добър повод да се запитате дали менюто ви е само списък с цени, или част от начина, по който работи салонът. Дали ще ви помогне, ще покаже собственото ви измерване. Ако искате да видите как изглежда дигиталното меню при гостите, започнете с безплатния план на ISKA Menu и сравнете с хартията още същата седмица.